歌詞Кратка Автобиография

Керанов

最終更新日:: 2017年7月21日
利用可能な翻訳がありません利用可能な翻訳がありません
この歌詞は確認待機中です。
間違いを発見した場合は、修正して私たちをお助けてください

Понеже никой не си е намерил времето на пътя, сега ще ви направя резюме. Родих се във един много горещ понеделник, още продаваха от ония цигари... К′ви бяха? Мелник?

Във един часа на обед в най-кучешката жега, съм поел кислород и от тогава ей ма дей ма. Майка ми видяла зор с голямата ми глава, напъвала горката - аз запънат са държа за карантиите ѝ вътре и отказвам да изляза, ама няма назад бе, напуснах на майка ми таза. Още от първият ми дъх здравето ми са взе в майка ми - 37 градуса, в стаята 50. Потен, кървав и полузадушен в пъпната си връв, си казах аре квот такоа, какъвто съм си - такъв. Нарекоха ме Владислав, владея славата сръчно, странното е, че съм кръстен на дядо ми Вълчо и точно к'ва е връзката ми е трудно да обясня, ама най-вероятно е било, за да звучи по-така. Произлизам от род на потомствени алкохолици, цирозата изпонатръшкала дедите ми до един и в старата семейна кооперация тема е била цената на гроздето и колко захар да вземат. Интелектуалния пробов усъществил баща ми на пет, когато техните го сварили да чете Хамлет, и всички във блока го гледали кат′ изкопаемо нормално щом основната им ценност била казана с боб. Та от тогава сме интелектуалци в ранното си детство съм страдал от липса на калций. Наще са ме водили по всевъзможни кръжоци, по сулфеж, рисуване, танци, частни уроци. Майка ми мечтала да стана човек на изкуството, ама аз бастун в главата ми пространство пусто - гьол. Дай ми само топката да ритам, футболист ще ставам с двата леви крака на артита. В първи клас на празника на буквите - актьор, първият ми публичен позор и не знам що в тая гавра с театралния пламък на мене отредиха да играя буквата ер малък. Да не се казвам ьладислав бе майна, т'ва не могат да го изговорят даже в Украйна. И е доста показателно, че във фото албума съм закачен с буквата, с която не започва никоя дума. Ей Ей, аман си казах братко образованието в същия дух продължи си гладко. в осми клас счупих училищен рекорд - късмет за най-много двойки по един и същи предмет. Така разбрах, че няма с к'во да блесна и една вечер една мисъл в темето ме тресна. Викам си, така и така няма да ходя в Алма матер, ми що не зема пък да стана рапер. И. станах рапер и попловина (РАПЪРИТЕ ГИ ПИШЕ ОЩЕ В БИБЛИЯТА) И, О чудо! Светлина в моя живот преквалифицирах личността си в гангстера Керанов, направих песен за престъпността във Стара Загора. Смятай какъв идиот, напрао не знам как съм живял сред хора. Пък Стара Загора що се отнася до престъпността, е в родината ни едно от най-споконите места и за т′ва има статистика, но аз съм си смел и тая статистика явно пък не съм я бил чел. Прякорът си от тогава няма да споделя, щото из нета още носи се безсмъртната творба, на един изстрадал от превратностите на живота мафиот четиринайсет годишен турбо идиот. И почнах да ги раждам едни змии и гущери, на сцена излизах с едни дънки излющени, абе рапър та дрънкам за мене просто няма рамка, всичките по домова книга ги хуках на мамка. Рап кариерата ми както сещаш се отлично придоби изражение леко апокалиптично и слава богу че баща ми не го тресна инфаркта, от мойте поетични напъни изящни кат′ едра шарка. Защото колегите му из нета ги намираха и му ги цитирата, и ми се присмиваха, и го депресираха, и от смях умираха. Но гаврите странно защо пък мен ме мотивираха. Противно на всички пригнози извадих късмет и ме приеха да следвам в елитен университет и някак обстановката във къщи се поуспокои кат' неизпрана наука е трудно да се обясни. Но ей ме на вече съм една Софииска хаймана горе долу съм с акъла си на двайсе и една. Мъча се да ви се впиша в полезрението винаги готов да ви вгорчавам настроението. При нужда евентуално. Айде няма да хукам в тая песен още ще запазя за после. Специална премийка за всички. Двайс′ леа ми дъжлиш

利用可能な翻訳がありません利用可能な翻訳がありません
  • 0

最新の活動

One place, for music creators.

Get early access